Мръсни танци: Как телевизионният римейк се сравнява с оригинала

Никой не поставя бебето в ъгъла в телевизионен римейк на Мръсни танци, който беше излъчен в сряда по ABC, но други аспекти на оригиналния филм от 1987 г. се промениха.

Римейкът с участието на Абигейл Бреслин и новодошлия Колт Пратс стана първият телевизионен мюзикъл на ABC (мрежата обяви музикално представяне на живо на Малката русалказа октомври). Оригиналът, който доведе Патрик Суейзи и Дженифър Грей до славата (и в сърцата на тийнейджърките), е чества своя 30-годишен юбилей тази година.

Снимката на ABC няма за цел да бъде копие, но се стреми да възвърне много от любимите моменти на оригинала, запазвайки основния сюжет и повдигайки някои ключови диалоги и последователности (въпреки че R.I.P. тази реплика от много тийнейджърски мечти: „Страх ме е да изляза от тази стая и никога да не почувствам остатъка от живота си така, както се чувствам, когато съм с Вие"). И докато опитите на двете нови звезди да пресъздадат пукащата химия, показана от Грей и Суейзи, оставят нещо да се желае, новата версията изяснява някои от поддържащите герои и се занимава с песните по безброй начини в опит да актуализира класиката за модерно има вкус на. Освен това отнема бързото 100-минутно време на работа на оригинала и го увеличава до три часа с търговски прекъсвания.

ВИДЕО: Вижте снимки от комплекта ABC Мръсни танци Римейк

Закръглихме основните разлики между римейка и оригинала, за да не се налага да го правите. Ако се страхувате от спойлери, отвърнете гладните си очи!

Оригиналният филм включва музикални поредици, като неговият саундтрак на върха на класациите подчертава много ключови моменти и титулярните танцови номера, доминиращи в разказването на истории. Той умело използва музикален монтаж, използвайки добре редактирани последователности, зададени на „Wipeout“ и „Hey Baby“, за да преведе публиката през уроците по танци на Baby. Тази актуализация прави още една крачка напред и героите всъщност пеят своите номера. (Въпреки факта, че сценична музикална продукция на Мръсни танци съществува, това е най-традиционната музикална версия до момента; в сценичното шоу актьорите предимно танцуват на предварително записани песни и не пеят).

Някои нови песни намират своя път, като Дебра Месинг и Брус Гринууд заемат своя ред на „They Can’t Take that Away from Me“, а Кейти Сагал представя своето изпълнение на "Треска." По-специално, много от класическите номера от оригиналния филм, включително финалната песен „(I’ve Had) The Time of My Life“, сега се пеят от героите и Kellerman банда. Джони Касъл все още има впечатляваща колекция от записи, но рядко го виждаме да използва грамофон. Секси синхронизирането на устните с „Love is Strange“ на Мики и Силвия е заменено с действително пеене.

В оригиналния филм по-старите герои са предимно архетипи, за да подпомогнат развитието на сюжета. Връзката на бебето с баща й е основният конфликт във филма, докато тя се бори между нарастващата си независимост (и любов) и желанието си да направи баща си горд. Тази сюжетна линия остава, но тук Хаусманите имат собствен конфликт: Марджъри (Дебра Месинг) и Джейк (Брус Гринууд) са изправени пред брачен конфликт. Сега, когато децата им са пораснали и заминават за колеж, Марджъри се страхува от самотен живот със съпруга си работохолик. Тя скърби за угасналия пламък на страстта в отношенията им. Докато бебето открива мъките на първата любов, родителите й се борят да възобновят собствената си романтика. Междувременно, вместо измамна, отегчена, богата домакиня, Вивиан Пресман (Кейти Сагал) вече е отегчена, богата разведена и вдъхновява Марджъри да вземе собствената си съдба и да поиска раздяла. Два женски персонажа и по-възрастни жени, които някога са били витрини, получават подобрение – Бебето не е единственото, което отказва да бъде поставено в ъгъла.

Оригинала Мръсни танци се спря на класовите конфликти; по типичен начин за 80-те, тя черпи централната си драма от недоразумения между богати хора с добри намерения, но лоши предположения и хора от грешната страна на пистите със златни сърца (и това хвърли някаква лека мизогиния и Поклонение на Айн Ранд за добра мярка). Бебето се грижи за гражданските права и други социални движения, но ние получаваме тази информация само мимоходом. В римейка Бебето е ранен привърженик на женското движение, четене Женската мистика и насърчаване на майка си и сестра си да намерят собствената си стойност и интереси извън брака и домакинството. Дори нещастният младши Келерман, Нийл (Тревър Айнхорн), казва на Бебе, че не трябва да избира между носенето на червило и да ходиш на уроци по танци и да си просветена, интелигентна жена (Нийл: Минди Калинг се обади, тя иска теб да пишеш персонал). Актуализираната версия включва и проблясъци на междурасов романс между Лиза Хаусман (Сара Хайланд) и новия герой Марко (Дж. Куинтън Джонсън) и за да освободи място за тази нова романтика, Лиза затваря сервитьора Роби след неуспеха му да разбере съгласието и обвинението на жертвата в началото. Но за опитите на римейка да бъде по-социално осъзнат, актьорският състав все още е предимно бял, а опитите за модернизиране се чувстват кухи.

Римейкът започва в Ню Йорк, 1975 г., в разгара на нова история, която рамкира сюжета на оригинала. Централната сюжетна линия на летния роман на Catskill от 1963 г. остава, но сега е резервирана от препращане напред. Бебето присъства Мръсни танци: Мюзикълът в Ню Йорк и научаваме, че Джони е изпълнил мечтата си да стане хореограф на Бродуей. Бебето се е преместило при нов мъж (и има дъщеря), но все още ходи на курс по салса в местната общност. Джони тъжно й казва да продължи да танцува и я гледа да върви. Това е опит да се добави ново завъртане на производството, но а) какво е Мръсни танци: Мюзикълът? Историята на Бебе и Джони ли е? Или някакъв сюжет на алтернативната вселена, който случайно споделя заглавие с филма, който гледаме? И б) никой от нас не очакваше реалистично Бебе и Джони да живеят щастливо до края на живота си заедно след това лято, но нека поне оставим малко място, за да запазим тази илюзия.

СВЪРЗАНИ: Абигейл Бреслин за заковаването на "ужасяващия" лифт в Мръсни танци

Музикалните номера на живо вече въвеждат нови версии на класическите песни на саундтрака, но това не е достатъчно. В опит да направим всичко привлекателно за ново поколение, получаваме и кавъри на фоновите песни. Lady Antebellum предлага местно „Hey Baby!”; Звездата на YouTube Greyson Chance представя малко по-електронен „Hungry Eyes“; и Калъм Скот заменя Патрик Суейзи в „She’s Like the Wind“ с странен денс ремикс. Тези съвременни снимки са смущаващи, тъй като историята се развива през 60-те години на миналия век.

Музиката може да звучи по-съвременно, но костюмите изглеждат по-точни в това изпълнение. Версията от 1987 г., макар и поставена през 1963 г., изглеждаше отличително за времето си – от къдрене на Дженифър Грей през дивата кофла на Патрик Суейзи до анахроничните Кедс на Бебе в монтажа на „Гладните очи“. Много от костюмите изглеждат повече от 80-те, отколкото от 1960-те. Що се отнася до костюмите, парчетата от холивудския период често отразяват епохите, в които са направени, повече от периода, който са възнамерявали да представят. Но сега, в един пост-Луди хора света, има много по-голяма степен на точност на гардероба. Това внимание към детайлите е показано тук.